Живота е една права линия към смъртта. При някои е по-дълга, при други по-къса. Някои по неволя сами я скъсяват или просто за да видят какво е от другия край на линията.
 Животът е една права линия пълна с омраза, любов, мъка, щастие, болка и тъга.
 Зависи от човека как ще извърви тази линия и какво ще направи за да премахне някои мъчения, тъги и омрази за себе си или за някой друг. Хора, които правят второто са рядко срещани, затова са толко малко хората, които са запомнени само с добро. 
 Но това не е ли един вид егоизъм? Като направиш добро на друг го правиш от части и ти самия да се почувстваш добре, дори и другия да не разбере. Друг пример е когато не искаш да позволиш на някой да види какво е като извърви линията, защото ти ще се чувстваш зле, ще те боли и ще тъгуваш.