Майко не плачи,
че няма да се върна тия дни.
Моето сърце
винаги ще тупти в твойте ръце.
Отивам си вече,
защото кръвта почти ми изтече.
Паднал на колене
ще ми се да съм в твойте ръце.
Колко жалко, но уви
таз апатия на мойте братя ме уби.

Помни майко, помни
тази проклета апатия ме уби.
Майко недей забравя,
че тази апатия ми сложи края.