Мечтите за безсмъртието бързо се стопяват в момента, в който осъзнаеш, че вечността ще я прекараш сам. Не е трудно да живееш вечно, трудно е да живееш вечно сам със себе си. В момента, в който разбереш, че до теб няма никого, че си надживял приятелите си и близките си, кълнеш деня в който е трябвало да прегърнеш смъртта.
 Хората говорят за смъртта като най-страшното и най-лошо нещо, но далеч не е така. Като се замисли човек ще разбере, че безполезността, безцелността в живота и самотата са хиляди пъти по-лоши.