Никога не съм си и мислил, че деня ще дойде. Деня, в който ще трябва да се сбогуваме. Не искам да те загубя! Моля те остани поне още малко. Искам да знаеш, че те почитам най-много от всичко на света. Ти си нещото, което ме държи на крака, а сега ще трябва да ти кажа сбогом.   Нищо не е вечно, трудно ми е да го разбера. Умът  ми не го побира. До скоро виждане, но не и сбогом!   Благодаря ти за всичко, което направи. Благодаря ти, че ме отгледа през всичките тези години. Благодаря ти, че беше моя приятелка и съжелявам за всичко, което не можах да направя. Съжелявам, че не успях да ти кажа колко много те ценя! Моля те, прости ми за всичко, което не трябваше да правя! Ти значеше много повече от това, което показвах. И те обичам много повече от колкото показвах!   Не ме интересува залезът вече! Не ме интересува изгревът вече! Не ме интересува нищо повече! Щом и ти не си до мен!   От най-ценното нещо на земята се превърна в спомен, спомен, който докато съм жив не ще забравя. Тъжен спомен, който ми шепне, че не съм сам. Спомен...

Няма вечни неща на света,
не е вечна дори любовта!
Усмивки!